Това е блогът на отворената дигитална мрежа EDIT на MOVE.BG. Статиите са достъпни и на официалния сайт на MOVE.BG.
Какви са плюсовете и минусите от използването на тази бързо развиваща се технология, научете в статията ни.
Наводненията в Германия, пожарите в Гърция или изключително високите температури през последните лета: това са аномалии, които ни показват, че климатичните промени не са вече предупреждения за бъдещето, а част от настоящето. Затова са необходими незабавни решения и действия.
Могат ли новите технологии да бъдат част от борбата срещу климатичната криза? Как могат да ни помогнат? Какви са плюсовете и минусите?
Една от бързо развиващите се и намиращи приложение в ежедневието ни технологии е изкуственият интелект, популярна с англоезичното съкращение AI. Тази технология навлиза все повече в различни обществени сфери: от търговията и социалните мрежи до селското стопанство и здравеопазването, включително борбата с пандемията от коронавирус.
Изкуственият интелект започва да бъде все по-често използван и в борбата с климатичните промени, съобщава Световният икономически форум. Резултатите, обаче не са еднозначни, защото, както всяка технология, така и тази има както плюсове, така и минуси, показват различни изследвания.
Плюсовете
От една страна, изкуственият интелект може да играе водеща в роля в т.нар. адаптиране към климатичните промени, защото може да ни помогне да анализираме големи бази от данни, включително от сателитите. Именно заради тези си характеристики AI вече намира широко приложение при прогнозиране или овладяване на бури, на горски пожари, наводнения и засушавания.
От друга страна, изкуственият интелект може да помогне да намалим вредните емисии парникови газове по различни начини, защото може да намира бързо и успешно логически решения по зададени параметри. Например, как да намалим трафика в един голям град, което е основно предизвикателство днес, защото транспортът е най-големият източник на въглероден диоксид.
Проучване на Майкрософт и счетоводния консултант PricewaterhouseCoopers (PwC) показва, че AI може да помогне за намаляване на глобалните емисии с 4% до 2030 година, което е еквивалентно на 2.4 гигатона въглероден диоксид. Преди броени месеци Европейският съюз прие целта за постигане на въглеродна неутралност до 2050 и намаляване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 година, като анализ на Европейския парламент посочи важността на тази технология за енергийния и климатичен преход.
Изкуственият интелект може да помогне на борбата за ограничаване на глобалното затопляне, като намери решения и на друг основен източник на парникови емисии – неефективното сградно строителство, което довежда до високи нива на енергийна консумация. Тук AI може да бъде използван на няколко нива:
- По-ползотворно използване на енергията във вече построени жилищни сгради;
- По-ефективно проектиране в енергийно отношение на нови сгради и фабрики;
- По-ефективно разположение и използване на източниците на възобновяема енергия;
- Въвеждане на механизми за складиране или преразпределение на произвежданата от домакинствата енергия.
Ако искаме да спрем покачващите се нива на океана, замърсения въздух или да постигнем целите на Парижкото споразумение за намаляване на глобалното затопляне, извършването на енергийния преход е основен елемент в борбата с климатичните промени – както на ниво преход към чиста енергия, така и ефективното използване на произведената енергия.
Изкуственият интелект е основен елемент във все по-набиращата популярност и приложения концепция за изграждане на умни градове. Идеята за smart city представлява интегриране на управлението на различните процеси в града по умен начин – намаляване на трафика чрез AI системи за управление на движението, ефективно използване на градския транспорт, умно градски планиране и проектиране.
А какви са минусите?
Въпреки че изкуственият интелект може да помогне в битката с глобалното затопляне и намаляването на въглеродния отпечатък в някои сфери, използването на AI крие и рискове, свързани с необходимата енергия за приложението на тази технология.
Съхранението и обработката на големи бази данни и съответно работата на AI алгоритмите изискват големи количества енергия. Според проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) привеждането в действие на голям AI алгоритъм има сериозен CO2 отпечатък – 284 000 кг въглероден диоксид.
Според проучвания, цитирани от агенция “Ройтерс”, се очаква изкуственият интелект да бъде “отговорен” за около 8% от световното потребление на енергия до 2030 г., което поражда опасения, че ще бъдат изгорени големи количества въглища, тъй като изкопаемите горива продължават да бъдат основен източник за енергопроизводството.
“Изкуствения интелект може да бъде едновременно спасител при решаването на климатичната криза, но и потенциален разрушител [на тези усилия-б.р.]“, обяснява Вирджиния Дигнум, професор по социален и етичен изкуствен интелект в Швеция.
Ролята на новите технологии в борбата с глобалното затопляне, включително на изкуствения интелект, ще бъде обсъдена по време на Международната среща по въпросите за климата COP 26 във Великобритания през ноември. Едно от специалните събития в Глазгоу ще бъде Tech for Our Planet – конкурс за стартъпи, които използват технологии по иновативен начин за постигане на въглеродна неутралност.
Как България се подготвя за COP 26 и какви позиции ще защитава страната ни? Гледайте специалната конференция “Пътят към COP 26: изборът на България” на 28 септември от 10:30 часа онлайн, организирано от MOVE.BG, Посолството на Великобритания и Посолството на Италия в България.
Запазете своя безплатен билет сега чрез линка тук.