Това заяви еврокомисарят по финанси в Глазгоу по време на събитие, посветено на втората годишнина от основаването на Международната платформа за устойчиви финанси.
Има една добре известна максима, че печалбата и нейните максимални стойности са водещи при инвестиране в един или друг проект. Има, обаче и процеси и предизвикателства, които променят подобни виждания.
Климатичните промени и нарушеният баланс в природата са подобни червени лампи. Инвеститори и финансови институции започват да осъзнават, че дългосрочно и устойчиво икономически развитие на техните капитали не би имало, ако унищожим условията за живот на Земята. Ако не се справим с климатичните аномалии, няма как да се развиват стабилни и успешни икономически взаимоотношения.
За привличането на повече привърженици към подобна идея е ключова институционалната подкрепа. Опит именно в тази посока е работата на Международната платформа за устойчивите финанси.
Проектът, създаден през есента на 2018 година по инициатива на Европейския съюз, отбеляза своята втора годишнина по време на Международната среща за климата на ООН COP26 в Глазгоу. Платформата е основното място за диалог и обмен на опит по тази все още не толкова добре разпознавана тема сред политическите и икономически среди.
“Устойчивите финанси представляват движение на пари – от частни фондове – към зелени инвестиции. Те са също инструмент за даване на насоки на корпорациите и финансовия свят, свързани с климатичното въздействие на икономическите дейности, тяхната прозрачност и отчетност,” сподели Марейд Макгинес, еврокомисар по финансовите услуги, финансовата стабилност и капиталовите пазари.
“Финансите са финанси, както знаем – но устойчивите финанси са именно инструментът, чрез който се отчита въздействието на финансираните проекти върху околната среда.”
Отбелязването на годишнината на Международната платформа беше включено като “съпътстваща проява” на COP26, тоест не заемаше подиума в основната зала в Глазгоу. Въпреки това, събитието привлече вниманието на заинтересованите страни поради няколко основни причини. По време на COP26 платформата публикува три много важни документа:
- анализ на класификациите (таксономиите) за екологосъобразни дейности на световно ниво;
- анализ на регулациите в различни юрисдикции, свързани с обявяване на климатичното въздействие на компаниите (ESG прозрачност);
- доклад за работата на платформата през изминалата една година, включващ и тенденциите в тази област на глобално ниво.
Европейският съюз на COP26. Снимка: ЕС-източник ЕК. Лиценз: CC.
Към момента, платформата обхваща 17 юрисдикции, сред които са освен основателят ЕС, и Канада, Швейцария, Норвегия, Китай, Аржентина, Сингапур и Индия. Тази година инициативата се разшири с четири нови члена – Япония, Великобритания, Хонконг и Малайзия.
“Преди две години Международната платформа за устойчиво финансиране и нейните членове бяха пионери – сега политиките за устойчиво финансиране се инициират и прилагат по целия свят,” сподели еврокомисарят в Глазгоу по време на включването си на живо от Дъблин.
“Понякога използваме различни думи, различни концепции или различни методологии. Това не е проблем – стига всички да се движим с решителност в една и съща посока.
COP26 е моментът да се запитаме как можем да работим по-бързо заедно за устойчивите финанси. По-специално, време е да потвърдим, че финансите са движеща сила по пътя към нашето устойчиво зелено бъдеще.”
Финанси в действие
Устойчивите финанси работят с няколко основни инструмента. Първият е таксономията – класификация, която показва кои икономически дейности са екологосъобразни. На базата на тази класификация, включваща критерии за оценка, се прави списък на дейностите.
Европейският съюз е сред първопроходците по темата за устойчивите финанси. Таксономията на ЕС, която ще влезе в сила догодина, има шест критерия за анализ:
- смекчаване на последиците от изменението на климата;
- адаптиране към изменението на климата;
- устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
- преход към кръгова икономика;
- предотвратяване и контрол на замърсяването;
- защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.
За да бъде определена като екологосъобразна една дейност, тя трябва да подпомага една от тези цели и да не нанася значителни вреди на останалите пет. Целта на европейската таксономия е да насърчи инвестициите в зелени проекти, като подпомогне компаниите и инвеститорите в анализите им кои точно дейности помагат на борбата с климатичните промени. Таксономията е ключова и за инвестиционната политика на Европейския съюз, защото чрез нея ще бъдат насочвани приоритетно средствата от новия програмен период (2021-2027), включително и големите бюджети по Европейския зелен пакт (Зелената сделка). Не на последно място, таксономията цели и да спре практиката на зелено заблуждаване (greenwashing) – маркетингово фалшиво представяне на замърсяващи дейности като зелени.
Очаква се таксономията на Европейския съюз да стимулира сериозен интерес към инвестициите в зелени проекти и да запълни необходимостта от 180 милиарда евро средства за този тип дейности на годишна база. В момента в Европа се водят дебати дали да бъдат включени природният газ и ядрената енергия в таксономията, като част от държавите членки, сред които и България, смятат, че те са необходими за преходния период към чиста енергия, докато други страни са против заради сериозните екологични въздействия на тези два източника.
“Това предложение е научен позор, който би нанесъл фатален удар върху таксономията“, смята Хенри Евистън, говорител по устойчивите финанси на европейския клон на WWF.
“Това би навредило сериозно на програмата за устойчиви финанси на ЕС и на Зелената сделка. Това предложение трябва да бъде категорично отхвърлено от Комисията и от всички държави-членки.”
Друг важен инструмент за работа на устойчивите финанси са регулаторните изисквания за оповестяване на екологичните, социални и управленски политики на компаниите (ESG reporting). В Европейския съюз действат правила, според които ESG оповестяването е задължително за част от големите фирми с над 500 служители, сред които листваните компании на борсите, банките и застрахователните институции. Като част от стратегията си за въглеродна неутралност до 2050 година, Европейската комисия предложи реформа на тези правила: разширяване на списъка с още компании, както и актуализиране на изискванията.
“Европейският съюз твърдо вярва, че изискванията за ESG оповестяване и таксономиите са два инструмента, които зависят един от друг и само действащи заедно засилват влиянието си,” заяви в по време на COP26 еврокомисар Макгинес.
“И двата инструмента са свързани с прозрачността – осигуряват на финансовата система ясна информация за устойчивите практики.”
Не на последно място, пряко свързани с устойчивите финанси са зелените ценни книжа: зелените облигации са специален дългов инструмент, който се характеризира с прозрачност и отчет. Когато една държава или компания взема “традиционен” дълг от пазара, тя поема задължение само да го върне след определен период от време. При зелените облигации получените средства се обвързват с условието да бъдат инвестирани в проекти, намаляващи екологичния отпечатък.
Вече няколко държави от ЕС емитират зелени облигации, като водещата позиция е на Франция. Най-голямата европейска икономика Германия също издаде наскоро първите си зелени държавни ценни книжа. ЕС като единен субект също активно се включи в пазара на зелени облигации, като планира да заеме 30% от средствата за програмата за възстановяване “Следващо поколение ЕС” – или около 250 милиарда евро.
Наскоро Европейската комисия предложи и Стандарт за европейските екосъобразни облигации (СЕЕО), който засега се планира да не бъде задължителен. Регламентът ще се отнася за всички емитенти – както държавни структури, така и частни компании и институции. Очакванията са, макар и по избор, стандартът да стимулира значително инвестициите в зелени проекти.
Бъдещето на устойчивите финанси
Една от основните пречки за пълното разкриване на мащаба и възможностите и на трите инструмента е уеднаквяването на практиките по устойчиви финанси. Затова опознаването на регулаторните режими и въвеждането на минимални общи стандарти би стимулирало големите инвеститори, опериращи в различни юрисдикции, да поемат по пътя на новия тип инвестиране. Основна стъпка за отключване на тези процеси е сътрудничеството и обмена на опит на международно ниво. Това е един от основните изводи в публикувания преди дни анализа на Международната платформа за устойчиви финанси.
Разговорът на COP26 по тази тема е изключително важен, защото постави устойчивите финанси в дневния ред на международната програма, доминирана основно от проблемите с осигуряването на средства за адаптиране към климатичните промени за развиващите се държави.
Членовете на Международната платформа за устойчиви финанси към момента са юрисдикции, които са отговорни за 55% от световните парникови емисии, 55% от глобалния БВП и обхващат 50% от населението на Земята. Графика: Европейски съюз – източник ЕК. Лиценз: CC.
“Макар и отбелязано като съпътстваща проява на ЕС в програмата на COP26, за мен, Годишнината на Международната платформа за устойчиви финанси е централното събитие днес,” сподели еврокомисар Марейд Макгинес.
“Платформа е на едва две години – създадена през есента на 2019 г. Тогава светът беше много различно място – ние не знаехме за предстояща папандемия от COVID-19.
Но коронавирусът не е единственото предизвикателство, пред което сме изправени през последните две години. Свидетели сме на наводнения, суши, горски пожари, горещи вълни – екстремните метеорологични явления стават все по-чести в целия свят.
И именно глобалният характер на предизвикателството прави международното сътрудничество в областта на устойчивите финанси ключово за развитието ни.
Затова е толкова важно да съществуват форуми като Международната платформа за устойчиво финансиране.”
България и климатичните предизвикателства
У нас няма ясна визия и план как да изпълним европейските ангажименти към климата и как да превърнем Европейския зелен пакт в шанс за реформи и просперитет. Това се посочва в позиция на инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организации “За зелен рестарт”, в която влизат още WWF България, “Грийнпийс”-България и “Институт Кръгова Икономика”.
Затова Коалицията настоява за създаване на специална структура в новото българско правителство за управление на устойчивото развитие – Вицепремиер за климатичния преход и зелената трансформация. Научете още тук.
как се подготви България за форума във Великобритания?
Гледайте специалната конференция “Пътят към COP26: изборът на България”, която MOVE.BG организира с посолствата на Великобритания и Италия. Пълен запис е достъпен тук.