Европейски държави се обединиха в подкрепа на стартъп развитието

Това е блогът на отворената дигитална мрежа EDIT на MOVE.BG. Статиите са достъпни и на официалния сайт на MOVE.BG.*

Отворената дигитална мрежа EDIT на MOVE.BG призовава България да се присъедини към Декларацията за единен европейски стандарт за стартъп нации.

Важна стъпка в развитието на иновативната екосистема в Европа беше направена преди броени дни. Под егидата на Португалското председателство на Европейския съюз 24 държави от ЕС и Исландия подписаха Декларация за единен стандарт за стартъп нации, която цели да подкрепи иновативните предприемачи да създават и развиват своите продукти и услуги в Европа. Инициативата въвежда общи практики за подкрепа на стартъпите, чрез които да се стимулира тяхното порастване в зрели бизнеси, независимо къде в ЕС са регистрирани. България, за съжаление, не е сред участниците в инициативата. Сред мерките в Декларацията са въвеждане на облекчени процедури за създаване на стартиращи компании, визови облекчения за привличане на кадри, както и директна и индиректна финансова подкрепа, включително чрез националните планове за възстановяване и устойчивост и данъчни облекчения за бизнес ангели

В настоящия момент политическата воля за действие и за контрол над поетите ангажименти е ключова, за да може всяка една държава от ЕС да се превърне в стартъп нация, а Европа в стартъп континент, казват подписалите Декларацията държави. Сред тях са Германия, Франция, Италия, Гърция, Румъния, Хърватия, Кипър, Словакия, Литва, Латвия и Естония.

Отворената дигитална мрежа EDIT на MOVE.BG призовава за незабавно присъединяване на страната ни към Декларацията. Преди броени седмици MOVE.BG предложи и разписа създаването на специален Фонд за зелени стартъпи, който да включен в българския План за възстановяване и устойчивост.

“Конкурентоспособността на държавите, регионите и бизнесите в утрешния свят зависи от способността на управляващите за осигуряване на среда за развитие и бързо внедряване на иновациите на пазара. Неслучайно европейските институции предприемат мерки в подкрепа на иновативните бизнеси, сред които е и Декларацията за единен европейски стандарт за стартъп нациите, така че стартиращите бизнеси да имат подходящите условия да пораснат тук в Европа,” сподели Саша Безуханова, инициатор на EDIT и основател на MOVE.BG и призова:

“Вярвам, че България ще се включи в инициативата и ще осигури среда за навременно и пълноценно развитие на стотиците млади иновативни компании да се утвърдят на европейска и световна сцена и да трансформират икономиката ни от ишлеме в такава с висока добавена стойност.”

Защо е спешно необходим единен стартъп стандарт?

Стартиращите бизнеси в начална и активна фаза, популярни у нас като startups и scaleups, са ключови за бъдещото на Европа, се посочва в Декларацията. Тяхното значение за икономическото и обществено развитие е изключително значимо преди кризата, но още по-важно след пандемията, в пост-ковид света. Стартъпите имат централна роля за изграждането на икономиката на бъдещето: зелена, устойчива, отворена и дигитално-базирана, както и за отключване на огромния иновативен потенциал на държавите от ЕС.

“Ролята, която стартъпите могат да играят в процеса на възстановяване от настоящата криза и в стимулирането на зелената и дигиталната трансформация, не може да бъде подценена: те имат доказан потенциал да създават разтърсващи иновации като отговор на реалните проблеми в света, да създават нови работни места и силни синергии с европейската индустрия,” се посочва в текста на документа.

Основателите на стартиращи бизнеси, обаче срещат редица предизвикателства пред развитието на техните проекти, обясняват подписалите Декларацията държави. Ковид-кризата засили част от тези проблеми, сред които основен е осигуряването на необходимото финансиране: в повече от 20 държави от ЕС, включително и България, средствата, набрани от стартъпи, спаднаха значително през 2020 спрямо година по-рано. Това създава реалната опасност младите новатори да напуснат ЕС и да търсят места с по-благоприятна среда.

В България през 2020 година сривът в стартъп инвестиции на годишна база е 5 пъти – от 149 милиона евро през 2019 на 35.5 милиона евро една година по-късно.

“Европа се нуждае от повече стартъпи, които да пораснат бързо и да се превърнат в иновативни малки и средни предприятия и след това евентуално в големи успешни корпорации, които подпомагат технологичния суверенитет и отворената стратегическа независимост на ЕС. За да се случи това, стартъпите във всяка една държава от Евросъюза се нуждаят от подкрепящи и справедливи условия във всеки един етап от техния жизнен цикъл. Осигуряването на подходящите условия ще подпомогне обещаващите и с потенциал стартъпи да останат и да процъфтят Европа и по този начин да пораснат, за да могат да се конкурират на световно ниво,” се посочва в Декларацията.

Кои са обещаните мерки в Декларацията?

Стандартите за подкрепа на стартъпите са разработени от екип на Европейската комисия и независими експерти. Те са базарини на добри и вече изпитани успешни практики от държавите в ЕС и трети страни. Тези мерки трябва да се превърнат в единен стандарт за развитие на стартъпи в Съюза, като създадат приобщаваща и справедлива среда, която подкрепя стартъпите във всяка една фаза от тяхното развитие. Специален акцент трябва да бъде поставен върху оказването на съдействие във фаза на растеж и излизане на чужди пазари.

Стандартите са разделени в осем области, сред които:

Мерки в подкрепа на етапа на създаване на стартиращ проект: 

  • Създаване на условия за регистриране на стартъп в рамките на един ден чрез достъпни онлайн и офлайн процедури и такси от не повече от 100 евро;
  • Създаване на т.нар. бърза пътека, осигуряваща всичката необходима информация за националните изисквания за различните типове икономически дейности и за възможностите за кандидатстване и подкрепа за млади компании;
  • Осигуряване на виртуална програма за помощ на стартъпи от ЕС, които искат да продават своя продукт или услуга в друга държава от Съюза;

Регулаторни мерки:

  • Осигуряване на правна регулация, чрез която да бъде избегната излишна регулаторна или административна тежест за стартъпите;
  • Създаване на правна рамка, която подпомага иновациите и експериментариумите;
  • Създаване на специална регулаторна среда за тестване на идеите –  т.нар. sandboxes.

Достъп до финанси:

  • Въвеждане на директна финансова подкрепа за стартъпите чрез Плановете за възстановяване и устойчивост – създаване на механизми и структури, чрез които да се осигури рисков капитал за преодоляване на инвестиционните проблеми;
  • Въвеждане на мерки за индиректна финансова подкрепа – приемане на политики и инициативи за привличане и диверсифициране на частния рисков капитал;
  • Въвеждане на данъчни облекчения за бизнес ангели, за да се стимулира инвестирането в проекти в начална фаза и в зародиш.

Сред останалите области, в които се предлагат мерки, са подкрепа за привличане и задържане на таланти, за подпомагане на инвестирането чрез опции за акции, за улеснено участие в прокюрмънт процеси, както и за подпомагане включването на стартиращите бизнеси в процесите на дигитализация и обществено и демократично развитие.

Инициативата предвижда и създаването на Хъб за стартъп нации до края на 2021 година. Той ще има няколко основни функции: да подкрепя разпространението на добри практики между държавите, подписали Декларацията, да подкрепя въвеждането на мерките, както и да прави мониторинг на постигнатите резултатите.

Финансова подкрепа у нас 

Още от началото на създаването на европейския механизъм за възстановяване след коронавируса “Следващо поколение ЕС” MOVE.BG настоява за целенасочена подкрепа за иновативната екосистема в България, като път за изход от кризата. Преди броени седмици в поредно становище инициираната от MOVE.BG коалиция от граждански организацииЗа зелен рестартразписа предложение за създаване на Фонд за зелени стартъпи, който да бъде включен в изработвания от правителството български план за възстановяване и устойчивост.

Сега е моментът за действие. Нека заедно да подкрепим младите български новатори!

*Снимка: ©️ Европейски съюз – източник Европейска комисия.