Това е блогът на отворената дигитална мрежа EDIT на MOVE.BG. Статиите са достъпни и на официалния сайт на MOVE.BG.*
Международният форум SHEleader@digital 2022 очерта моделите, чрез които бизнесът, общественият и културният сектор могат да градят по-устойчиво бъдеще.
Автор на статията: Александра Козбунарова.
Кросдисциплинарни усилия, развиване на лидерски капацитет, рециклиране в най-широк смисъл, създаване на разбиране за проблематиката на климатичните промени, разкриване на иновационния потенциал чрез културни инициативи, създаване на инвестиционни фондове с Impact фокус, имплементиране на ESG рамка – това са някои от практичните инициативи в посока устойчиво развитие, които участниците в SHEleader@digital 2022 представиха на 6-ти октомври в София. Под мотото SHE Empowers Sustainability, Българският център на жените в технологиите (BCWT ) и MOVE.BG събраха експерти и лидери от различни сектори да обменят визии и практики за по-устойчиви и зелени модели.
Устойчивост, зелени иновации и инклузивност отдавна са понятия, които проникват във всички нива на организациите на бъдещето и всеки един сектор, а редица изследвания показват, че основен двигател на тези процеси са именно дамите. “Вярвам, че жените ще играят ключова роля в осъществяването на този дневен ред, както в бизнеса, така и на политическо ниво, защото е в женската природа да приобщава за общо действие и да работи за решения с грижа за въздействието им върху средата,” каза в откриващата си реч Саша Безуханова, съосновател на BCWT и инициатор на SHEleader@digital 2022.
Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на SHEleader@digil, открива конференцията с интро по темата “Sustainability as Core Value”.
ЛИДЕРИ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА
Женското лидерство е сред предпоставките за по-бързо постигане на климатичните цели и нулев въглероден отпечатък, сочат нови изследвания. Компаниите с повече жени в управителните си съвети по-често инвестират в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, твърди проучване на UC Berkeley Haas School of Business. По този начин женското лидерство укрепва бизнеса, привлича най-добрите таланти (50% от поколение Z искат да работят за етични компании) и увеличава печалбите с до 18%.
Това разбиране налага и по-задълбоченото изследване и развиване на лидерския потенциал. В рамките на SHEleader@digital 2022 директорът на студиото за иновации LaunchLabs Елина Желева проведе кратко проучване на типовете лидери в залата и обясни ролята на всеки от тях в зеления преход. SHEexpert е добра в дефинирането на проблемите, SHEachiever – в намирането на решения тук и сега, а SHEcathalyst има вродена дарба да вижда дългосрочните цели и да подпомага развитието на други лидери, които могат да ги осъществят.
За да опознаят по-задълбочено своите суперсили и да разкрият потенциала си, BCWT и LaunchLabs Sofia канят участниците в конференцията и техните общности да се включат в в серия от работилници през следващите месеци. Така партньорите се надяват да ускорят и извървяването на очертаните пътеки към по-устойчиво бъдеще.
СТЪПКИ в ПРАВИЛНАТА ПОСОКА
Изграждане на стратегия върху здрава ценностна основа
Разбирането на мястото и значението на ценността “устойчиво развитие” във всяка сфера на бизнеса, обществения и културен живот, са първата и ключова стъпка към озеленяването на начините на мислене. Природните бедствия, причинени от човека, нарушаването на екосистемите и изменението на климата, вече струват повече от 300 млрд. долара годишно, средства, които не отиват в изграждане и развитие, а в митигиране на причиненото разрушение, обръща внимание в лекцията си Саша Безуханова. “Критично важно е в момента да сменим перспективата и да осъзнаем, че инвестициите в устойчивост, не са разходи, а вложение в бъдещето на човечеството.” С този призив инициаторът на SHEleader@digital постави началото на дискусиите.
Позеленяване на корпорациите и операциите на техните клиенти
Климатичните промени могат да ощетят световната икономика с 23 трилиона долара до 2050, а лошите корпоративни практики са отговорни за голяма част от тези загуби. В рамките на SHEleader@digital 2022 своите усилия да противодействат на това споделиха корпоративни гиганти от няколко сектора. Ким Андреоли-Паше, Senior Director в Cisco даде пример с програма, която позволява на клиентите им да връщат устройства за рециклиране за тяхна сметка. Сходни са практиките и в телекома Yettel, който в момента активно събира и рециклира стари телефони, сподели Галина Парментер, Старши съветник ESG в компанията. Мария Косанова, управляващ директор в Hewlett-Packard Enterprise пък подчерта важността на малките ежедневните битки и поставянето на служителите в центъра на усилията за по-устойчиви практики. Интересни примери от кухнята на Veolia, една от големите компании за мениджмънт на ресурси, даде Мариана Итева, заместник кънтри мениджър. Компанията, позната в България чрез “Софийска вода”, залага в стратегията си максимална автономност и използване на възобновяеми енергийни източници. Например водопречиствателната станция в София е 85% енергийно автономна. Veolia използва въглерод за производство на възобновяема енергия, рециклира електрически превозни средства и батерии, за да могат металите им да се ползват отново, помагат на общини и правителства да работят според принципите на кръговата икономика. Компаниите се обединиха около мнението, че зелената трансоформация е процес, засягащ както техните бизнес операции, така и избора на контрагенти и ангажирането на клиентите им с природосъобразни практики.
Панел “Green Transformed Businesses: Corporate Practices for Greening”, отляво надясно: Елина Желева, директорът на LaunchLabs и модератор на панела, Галина Парментер, старши съветник ESG в компанията, Мариана Итева, заместник кънтри мениджър във Veolia, и Мария Косанова, управляващ директор в Hewlett-Packard Enterprise.
Катализиране на устойчиви модели чрез подкрепа на зелените стартъпи
Ролята на стартъпите е да катализират иновационните процеси и бидейки по-бързи и гъвкави да помагат на по-тромавите корпоративни и правителствени структури да се подготвят за предизвикателствата на дигиталния и зелен преход. Около това мнение се обединиха Гергана Станчева, съосновател на компанията за биоразградимо фолио LAM’ON, Кремена Дервенкова, Асоциация на българските лидери и предприемачи ABLE и Хюсеин Йеменджиев, съосновател на стартъпа за управление на качеството на водите ENOVA H20 и преподавател в Бургаския университет. Идеята за принос и устойчивост е все по-често заложена в бизнес идеите, които вижда Дервенкова в акселератора на ABLE, но според основателите е ключово да има дефиниция за зелени бизнеси. Само така могат да бъдат създадени и правилните механизми за подкрепата им, коментира Йеменджиев. По думите на Гергана Станчева пък има много възможности всеки да попълни бизнес знанията си, но има и необходимост от нов финансов продукт, тъй като сегашните покриват етапите на прототипиране и скалиране. Има нужда от seed инвеститори в зеления сектор, който често е свързан с производство и е много капиталоемък, пояснява основателката.
Панел “Green Born Businesses: Innovative Green Businesses”, отляво надясно: Ирина Обущарова, съосновател на The Recursive и модератор на панела, Кремена Дервенкова, изпълнителен директор на ABLE, Хюсеин Йеменджиев, съосновател на ENOVA H20, и Гергана Станчева, съосновател на LAM’ON.
Достигане до по-широка публика чрез културни иновации
“Най-голямото ни предизвикателство днес е да се научим отново да комуникираме помежду си, да спрем да сме фундаменталисти. Изкуството е част от пътя ни един към друг. Голямото предизвикателство в устойчивото развитие е да разширим кръга, за да можем да мащабираме усилията си,” така обясни ролята на културата и креативните индустрии Маргарита Доровска, директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Примери като гейминг фестивали в подкрепа на зелени каузи, даде Клаудия Джерико, ръководител на най-новата програма на Европейския институт за иновации и технологии, посветена на подпомагане на творческите индустрии – EIT Culture & Creativity. Според Джерико креативните индустрии и културния сектор са важен икономически фактор, тъй като в тях са заети повече хора отколкото в целия аутомотив сектор и иновационния им потенциал не бива да бъде пренебрегван. Креативният директор на платформата Evedo Антон Аладжов посочи нашумелият наското модел NFT като добър пример за увличане на по-широка публика и кръг от творци и инвеститори, и съответно като добър канал за изграждане на нови природосъобразни модели на мислене. Той побърза да уточни, че лошата слава на блокчейн технологията, върху която стъпва NFT е в миналото, след наскорошен ъпгрейд на системата и драстично намаляване на консумацията й на електричество.
Панел “Inspired by Nature: Sustainability in the Arts and the Creative Industries”, отляво надясно: Ралица Герасимова, директор на ReBonkers и председател на Борда на Таляна, както и модератор на панела, Маргарита Доровска, директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово, Антон Аладжов, креативен директор на Evedo, Клаудия Джерико, ръководител на EIT Culture & Creativity.
Създаване на технологии в хармония с природата
Природата има естествени механизми за възстановяване и най-доброто, което можем да направим е да ги подсилим с малки и прости наглед действия. Това е и принципът на така наречените природно базирани решения и технологии. Примери за такива дадоха в откровен разговор за естествения природен ред и рушащите баланса практики на много от компаниите, Диана Димитрова, Conservation Director в WWF Bulgaria, и Сергей Петров, основател на стартъпа за опазване на пчелите Pollenity. Един от проектите на природозащитническата организация в България е дизайнът и създаване на гора по бреговете на река Марица, след щателно проучване на характерните за района видове и с оглед на развитието на биоразнообразието. Принципът на работа на WWF много се различава от неоптималното механично засаждане на дървета някъде, каквато е една от стандартните CSR практики на много компании. Технологиите на Pollenity пък помагат на пчеларите да разберат и да се грижат по-добре за пчелите си. Компанията се опитва и да създава и поддържа общности чрез инициативата си за осиновяване на кошери.
1:1 разговор “Harmonized with Nature”, отляво надясно: Диана Димитрова, директор на “Природозащитни програми” във WWF Bulgaria, и Сергей Петров, основател на Pollenity.
Инвестиране в устойчивост като начин да се пести
Терминът ESG напоследък се чува все по-често в бизнес средите. Рамката за оповестяване на екологичното, социално и корпоративно въздействие на бизнесите всъщност е един дълъг и изискващ отдаденост път, който съвременните компании трябва да извървят. Любомила Йорданова, основател на стартъпа PlanA, призова бизнесите да започнат да виждат инвестицията в устойчивост не като разход, а като начин да пестят. По думите й следенето на правилните параметри, обвързани с намаляването на въглеродния отпечатък, свива много разходи, свързани с неефективно управление на ресурсите. Проучване от 2019 показва, че едва 10% от българските компании следят такива параметри, а 1% използват някакво технологично решение за това. По думите на Радослава Масларска, председател на борда на директорите на Елана Трейдинг, все още за българският бизнес, който е предимно микро и малък, ESG е сложна и абстрактна концепция, която изисква допълнителни усилия и се разбира като непредвиден разход. Масларска вижда предизвикателство в липсата на национална стратегия. Едно решение от нейна гледна точка е по-настойчивата и разбираема комуникация по темата с представители на бизнеса. В подкрепа на тезата й Георги Къдрев, изпълнителен директор на Imagga Technologies и Kelvin Health, даде пример как в неговите компании следенето на ESG помага да се оптимизират ресурсите и да са по-дисциплинирани в своите операции. Добър пример за достъпен за бизнеса инструмент пък даде Гергана Пападопулу, изпълнителен директор на Financial Market Services на Българската фондова борса (БФБ). Отскоро БФБ предлага на българските компании платформата Oxygen, която може да бъде използвана именно за оценяване на въздействието на бизнеса съгласно утвърдени ESG показатели, като това дава по-лесен достъп и до капитал, тъй като усточивостта все по-чест заляга и в параметрите за оценка на инвеститорите.
Панел “Return on Sustainability: Investment Impact of ESG Tracking and Reporting”, отляво надясно: гл. ас. д-р Марина Стефанова, ръководител на магистърска програма “Отговорно и устойчиво управление” – Софийски университет и модератор на панела, Георги Къдрев, изпълнителен директор на Imagga Technologies и Kelvin Health, Гергана Пападопулу, изпълнителен директор на Financial Market Services на Българската фондова борса (БФБ), и Радослава Масларска, председател на борда на директорите на Елана Трейдинг.
Улесняване на достъпа до зелено финансиране
Рамката за оповестяване на екологичното, социално и корпоративно въздействие ESG вече е неделима част от инструментариума за оценка на бизнеси на и финансовите институции. Така компаниите вече не могат да подминат темата, категорична е Десислава Симеонова, член на борда на директорите на Обединена българска банка (ОББ). От ОББ например се възползват от гаранционни механизми, за да могат да предложат финансиране на по-млади и рискови компании, както и търсят начини да помагат на съществуващите си клиенти да позеленят практиките си. Тенденцията да се инвестира в устойчиви компания би могла да даде възможност за достъп до финансиране на повече бизнеси, водени от дами. Проучванията сочат, че ръководените от жени компании по-често успяват да намалят въглеродния си отпечатък драстично. В същото време значително по-малки са инвестициите в бизнеси на жени ( едва 1% от рисковото финансиране). Като добра стъпка в тази посока Златолина Мукова, управляващ партньор в инвестиционния фонд New Vision 3, посочва новото задължение на самите фондовете да имат ESG политики, което в техния случай е допринесло за 25% зелени компании в портфолиото. По думите й, има много интересни решения в сферата на мониторинга на въздух, кръгова икономика, енергийна ефективност, но венчър фондовете все още разглеждат компаниите на базата на стандартни бизнес принципи. За Мукова създаването на Impact фонд, където въздействието на бизнеса също може да бъде взето предвид в решението за инвестиция, е от ключово значение за улесняването на достъпа до финансиране за зелени иновации.
Панел “Green Stamped Funding: Sustainability Factors for Funding”, отляво надясно: Рая Юнакова, инвеститор в LAUNCHub Ventures и модератор на панела, Десислава Симеонова, член на борда на директорите на Обединена българска банка (ОББ), и Златолина Мукова, управляващ партньор в New Vision 3.
Съвместна работа отвъд разбиранията за сектори и роли
Във всички лекции и дискусии в рамките на SHEleader@digital 2022 имаше вплетена една нишка – разбирането, че разпукването на балоните на сектори и микро общности и съвместното усилие е това, което може да преведе бизнес и общество през турбулентното време на климатични промени и зеления преход. Неслучайно и форумът комбинира интелектуалните стимули с артистични произведения и инсталации на няколко български творци – Албена Баева с краткия филм “Търсене”, Елена Димова и нейния филм CyberBulka, инсталацията на колектива “100 стола”.
SHEleader@digital 2022 се осъществява под патронажа на Мария Габриел, европейски комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, и с подкрепата на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП), Schwarz It, Mastercard, Обединена българска банка (ОББ), Yettel, HPE operated by Selectium, Bulgarian Stock Exchange, Cisco, Plentix, SuperHosting.
В този духа на инклузивност и последователност, организаторите обявиха предстоящата инициатива за изграждане на лидери, както и следващата дата, когато форумът ще събере желаещите да съ-граждат по-добро утре. Новото издание на SHEleader@digital е планирано за 5-ти октомври 2023.